Съвременните български книги, които не бива да пропускате

Съвременните български книги, които не бива да пропускате

октомври 5, 2015
Категория: Идеи, Публикации, Ревюта
5 30745 10
Съвременните български книги, които не бива да пропускате

Съвременните български книги, които не бива да пропускате

Всеки ден, в почти всяко населено място на България, ръкописът на един българси творец се превръща в роман. Как да подберем правилно от това множество? Истината е, че няма как. Винаги ще остане хубава книга, за която не сме чували и няма да бъде прочетена от нас.  Както и често ще попадаме на пълни глупости, за чието съществуване нямаме обяснение.

Но пък има романи и сборници с разкази, за които почти всички са единодушни – няма как да бъдат пропуснати. Тук сме събрали съвременните български книги, които не бива да пропускате. Мнението ни е базирано основно на работата с клиенти и на читателските мнения, които получаваме всеки ден. Нарочно пропускаме поезията, защото смятаме, че тя заслужава отделна публикация, която скоро ще ви представим.

„18 % сиво“, Захари Карабашлиев – динамичен, забавен и развлекателен роман, който не се занимава с тежки исторически промени и техните последици. Книгата съчетава двата живота на един млад мъж – ранния му в България, когато среща любовта на живота си и късния – когато е в Америка, а Нея вече я няма. За щипка цвят и мирис (на марихуана) е добавен и лек екшън елемент на преследване. Докато историята ви води по двете паралелни пътеки на минало и бъдеще, със сигурност ще се забавлявате. А свежият, интелигентен и гъвкав стил на Карабашлиев ще ви накара да потърсите и другите му книги. simetrija1

Ние направихме така и останахме очаровани от сборника му с разкази „Симетрия“. Разказите в него са точно онова, от което читателят има нужда – добре структурирани, с интересен сюжет, неочакван край и искрени герои. Препоръчваме ви най-вече „Наследството на Никодим Никса“. И тъй като говорим за разкази, веднага се прехвърляме на На Изток от Запада. Тази книга е наистина задължителна. Ще я прочетете, след това ще я препрочитате и ще я препоръчвате на приятели. Сигурни сме. Пенков има безспорен и неумолим талант. Някои от разказите са исторически, други се развиват в днешно време, накои са емигрантски, други романтични. Някои са сбор от всичко изброено.

С малки изключения българската съвременна литература не може да се похвали с ярко жанрово разпределение. Историческите романи обаче сериозно държат фронта, благодарение на автори като Стефан Цанев, Владимир Зарев, Милен Русков, Георги Божинов…  Каквото и да е мнението ви за Цанев, каквото и да сте чели (или не) за и от него, не пропускайте романа му „Мравки и богове“. Майсторски разгърнатата история за разпада на един род, която започва в началото на миналия век и свършва в наши дни. Роман, който без да заема политечска позиция проследява социалните, моралните и исторически промени, които се случват в България и как те се отразяват на едно голямо семейство.

mra  9789542613886 vazvishenie1

Чували сте за „Калуня-каля“ и за историята на нейното преиздаване. Всичко около автора и около новите тиражи на романа, които се разпродават за нула време, е достойно за вниманието ви. Може да сметнете, че книгата е надценена. Но може и да решите (както ние направихме), че това е една от най-добрите български книги, които някога сте чели. При всички положения няма да останете безразлични към този различен поглед на времето около Априлското въстание и събитията тогава.

Говорейки за „Калуня-каля“, няма как да не се спрем и на „Възвишение“. Книга, която вече няколко години е част от най-продаваните и търсени български заглавия. Роман, който е носител на неедна награда и чиито литературни качества не са тайна за никого. Произведение, което стана основа и за театрална постановка, евентуално и за филм. Текст, който ще ви провокира.

Провокация ли казахме? Включваме в картинката „Кастинг за месия“. Петър Делчев изгражда един от най-сложните като сюжет български съвременни романи, оплитайки религия, философия, култура и история в едно. Не очаквайте да го прочетете бързо и лесно, но бъдете сигурни, че си заслужава и няма да останете разочаровани. След това отдайте нужното внимание и на „Трънски разкази“. Не е нужно да ни благодарите за препоръката, със сигурност вече няколко души са ви казали същото за Делчев преди нас.   kas

Дойде моментът и на Георги Господинов. Тук положението е сериозно. Книгите му не са свързани една с друга и основната тема в тях е разрушаването на идентичността и самотата, която настъпва у хората след Прехода. Ако не сте чели нищо негово, може да започнете с някой негов сборник с разкази – например „И всичко стана луна“. Има шанс „Естествен роман да ви смути с честността и естествеността си, но ако това не ви плаши – дерзайте. Ние сме му верни почитатели.

Нека не пропускаме и дамите. Наши любимки са Мария Станкова и Емилия Дворянова. Двете са коренно различни една от друга – Станкова е рязка, директна, с остър език и е безмилостна към героите си. Жените в нейните книги са тъжни, самотни, различни, готови на всичко и борещи се за щастието си. Препоръчваме ви „Скука“, която съдържа три кратки романа.

9786191860999  9789547693487  SKUKA

Емилия Дворянова пък притежава финеса на литературна балерина. Прозата й е нежна, елегантна, философска, дълбока и красива. Сюжетът е само връхната дреха на богатата литературност и мелодия на произведенията й. Най-новият роман на Дворянова  „При входа на морето“ ще направи есента ви много по-красива.

Неизбежно е да не препоръчаме и „Майките“ на Теодора Димова. Роман, за който неведнъж вече сме писали и говорили и „Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс, чието излизане искрено ни зарадва, а читателският интерес към него – още повече. Няма как да не се радваме, когато добрата книга е бързо оценена и забелязана.

 

Тези заглавия са част от нашите любими съвременни български книги. Предполагаме, че мнението ви отчасти съвпада с нашето, но и отчасти – не. Къде се разминаваме? Препоръчайте ни книга :)

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

5 коментара

  1. Гани Иванов
    Отговори

    А къде забравихме „Зелени разкази“1,2 и 3? :) А произведенията на Александър Шпатов „Календар с разкази“, „Бележки под линия“, „Разкази под линия“ И като говорим за разкази нека споменем сборника „Проект смърт“ и „Десет разказа за любовта“. Мисля, че пропуснахте на Г. Господинов втория сборник „И други разкази“. И най-важното: къде е „Не беше тук и си отиде“ на Г. Томов – това е моя фаворит! В момента чета Димитър Шумналиев „Влюбени разкази“ и нещата на Деян Енев и Калин Терзийски, но още нямам мнение :) Веднага си крада още няколко заглавия от вашата статия – благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>