Холограма за краля

 

"Кит, пиша ти от един замък. Не се шегувам. Намирам се в нещо като съвременна крепост на един планински връх в Саудитска Арабия. Човекът, построил замъка продава обуща. Не е някой мастит производител на обуща, а собственик на магазин от 400 квадратни метра в Джеда и продава най-обикновени обуща, предимно сандали, на най-обикновени хора. И с парите, които е спечелил и спестил от продажбата на обуща, се върнал в родното си село, изравнил един планински връх и построил замък"

 

Алан остави писалката. Отиде до вратата бавно, за да не събуди Салем. В къщата цареше тишина, макар че повечето от лампите не бяха изгасени. Алан тихо излезе на стълбището и се закатери по неравните стъпала към покрива. Там закрачи от един ъгъл до друг, наслаждавайки се на изгледа от всяка страна. Реши, че би могъл да живее тук. Реши че би бил доволен, ако е построил дом като този. Какво повече би му било нужно освен пространството, място, отдалечено от всичко, където земята е евтина и строежът - лесен. И той, като таткото на Юсеф, имаше нужда да се върне към корените си, да построи нещо трайно, видимо и странно като тази крепост, нещо, което би могъл да споделя със семейство и с приятели, с всеки, който му е помогнал с грижа на кои са горените на Алан?