История на Византийската империя. Период III (610–716). Период на иконоборството (717–867)

Вторият том на превъзходната „История на Византийската империя“ на акад. Фьодор Успенски ни въвежда в третия и четвъртия период от нейното бурно и изпъстрено с поврати, жестокости и дворцови интриги съществуване. Преминавайки през царуването на Ираклий и неговите наследници на трона и през кървавия иконоборски период, историкът подробно осветлява появата на славяните на Балканския полуостров, приключването на тяхната имиграция и утвърждаването на българите на територията, съпътствано с царуването на Крум, Омуртаг и Тервел.

Изследователят предлага и прелюбопитен разказ за хан Кубрат, както и други изключително важни събития, които очертават по-нататъшния страховит развой на отношенията на Византийската империя със света.

Акад. Успенски фокусира вниманието върху завладяването на Йерусалим от персите, обсадата на Константинопол от тях и от аварите, появата на лангобардите в Италия, изиграли ключова роля за позициите на Византия на тези територии, възникването на мюсюлманството, чиято агресивна настъпателна политика довежда до завладяването на Крит и Сицилия.

Преминавайки през управлението на Лъв Исавър и династията му, на Константин Копроним и Никифор I, неподражаемият историк разкрива и причините и принципите, по които се създава темното устройство в империята, гарантиращо военната й сила, както и мащабната законодателна дейност. Описва и знаковите не само за периода, но и за по-нататъшния църковен живот Теодор Студит и Студийския манастир, в който част от монашеските си години прекарва и бъдещият български патриарх Евтимий.