Моите спомени от Балканските войни

Отон Барбар предлага един различен и интересен поглед към войните, които България води в началото на ХХ век. Той наблюдава с голям интерес битките, които страната води на няколко фронта. Той посвещава книгата си на всеки читател, който вижда наивността, неподготвеността и злобата в хората - за него е важно читателя и бъдещите военнослужещи да си вземат поука.

Войната такава, каквато е, без маска и украса, с нейния героизъм и неподправения й ужас. С триумфа за българите на бойните полета на Балканската война и краха, дошъл с Междусъюзническата…

Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но и безстрашен в боевете.

Книгата проследява пътя на "Белия полк" от бойните полета на Източна Тракия до неравните битки и отстъпленията в сраженията със сърби и гърци. Разказва за първата победа, извоювана в разкаляните ниви на Гечкенли. За запустелите улици и надрасканите с бели кръстове врати на Люлебургас. Запоходите, лишенията, болестите и въшките "чаталджанки". За ценността на живота тогава, когато всичко е заложено на карта. За месеците на затишие и миговете под съскането на шрапнелите...