Низината

Историята на Индия и САЩ, представена чрез върховете и спадовете в едно семейство.

„Роман, който прекосява поколения, океани и семейни бездни. Вещината на Лахири е видна не само от нейната овладяна и лирична проза, но и в способността ѝ да се премества във времето и едновремено с това да се потапя в паметта, която не избледнява с годините. Солидна и изящна книга.“ Publishers Weekly
 
„Джумпа Лахири не е писател имигрант. Тя не е и писател на космополитна, международна или глобална художествена проза. Тя е американски реалист. В духа на Джон Ъпдайк, Филип Рот и Джонатан Франзен – писатели, с които никога не е свързвана – нейните великолепни платна рисуват изплъзващите се, несигурни обещания, които лежат в основата на американския мит.“ Los Angeles Review of Books
 
„Нейната проза е безстрастна и величествена, сякаш е писана, за да бъде издълбана върху каменни скрижали. Вместо да намеква за чувствата на своите герои чрез действие, тя има склонността да ги заявява с пророческа интонация. Но в Низината обезкуражаващото великолепие на стила ѝ е уталожено от пасажи, които са сред най-болезнено прочувствените в цялото ѝ творчество.“The Wall Street Journal
 
„Не познавам друг прозаик, който изгражда героите си с такова изящество като Джумпа Лахири. Тя е незабележима и в същото време безшумно съкрушителна, като невидим вятър, който ви поваля по гръб на тревата. Един от най-великите живи писатели.“ Дейвид Нилсен, fourthandsycamore.com
 
„Низината е мащабно, амбициозно платно, което изучава в интимен детайл пресечните точки между политическото и личното, като обхваща почти 50 години от историята на Индия и САЩ чрез историята на едно семейство. Лахири изгражда романа си с изящна прецизност. Без никакво съмнение, Низината утвърждава Лахири като писател с изключителни възможности и огромна дълбочина на чувствата.“ The Guardian
 
„Прочута с изяществото на стила си и дълбоката си проницателност, Лахири достига нови художествени висоти в своя завладяващ втори роман – хората и местата са пресъздадени безупречно, изглеждат прозрачни и притеглящо интимни. Това е една величествена, универсална, неизличима литературна творба. Абсолютен триумф.“ Booklist
 
„Разказ за два континента в епоха на политически сътресения, пресъздаден с опустошителна дълбочина и яснота от носителката на „Пулицър“. Сюжетът започва с приказна простота и се превръща в сложен роман, наситен с нравствена двусмисленост, разбулвайки живота на няколко поколения в продължение на десетилетия.“ Kirkus Reviews
 
„Низината е най-доброто ѝ произведение до момента. Докато четях книгата, си припомних един от най-известните афоризми на Стендал: политиката в един роман е като изстрел на пистолет посред концерт – напълно неуместна е и няма как да бъде пренебрегната. И макар Лахири да говори за политика, тя също така би искала да гледаме встрани от нея, да се фокусираме върху зрителите, а не върху борбата около оръжието.“ New York Review of Books

„Несравнимата способност на Лахири да превръща и най-краткия миг в цял един живот достига връхната си точка в тази необикновена история за двама братя, които порастват сред политическите сътресения на Индия през 60-те години на XX век. Една от най-очакваните книги на годината – и с право. Баналните похвали просто не вършат работа; вероятно по-уместна в случая би била една препоръка от три думи: просто я прочетете.“ Library Journal

„Низината е секващо дъха постижение, което описва четири поколения и почти 70 години. Геният на този роман е в това как, след няколко описателни откъса в началото, посветени на бенгалската история, той съумява да вкорени личното в политическото, да демонстрира как дори далечни политически събития могат да променят и опропастят нечий живот.“ Los Angeles Review of Books
 
„Най-голямото умение на Лахири е способността ѝ да пише за семейството с топлина и човечност, но никога с излишна сантименталност. Тя открива сухожилията, които свързват членовете му и които би следвало да се разпънат, за да се пригодят към различията, но които твърде често се свиват, за да им се противопоставят. Лахири описва със сръчни щрихи как всеки от семейството, било по своя воля или не, е засегнат от останалите.“ The Independent
 
„Принадлежност и отчуждение, вкореняване и изкореняване: това са от много време насам значимите теми в творчеството на Лахири, но в Низината те са по-живи отвсякога, втъкани са в самата форма на нейните изречения.“The Telegraph
 
„Лахири умее да ускорява хода на времето в ужасяващи мигове, а ефектът от това е хипнотичен. Финалната сцена е опустошителна – тя е истинско отрицание на щастливата митология на имигрантството.“ The Washington Post
 
„Джумпа Лахири достига литературни висини в Низината, като отглежда разказ, не по-малко плодороден от почвата на местността в Калкута, описана в книгата. Низината прелита над поколения и континенти, през исторически катаклизми и тревогите на нашето съвремие, но нейният тон, нейният език е изкусен, подобен на шепот или изповед. И е най-просветляващ в куминацията си именно чрез своята интимност.“ USA Today