Запеските. Дух и материя

Заклет природозащитник твърдеше по радиото, че от споменатите двайсет и пет цветя в поемата на Дядо Славейков "Изворът на Белоногата" до наши дни са останали самопет. Не исках да повярвам и посегнах към тънката книжчица, която някога учехме наизуст. Наистина ги изброих двайсет и пет. Ама кои пет са останали, няма как да знам, защото поетът ги е назовал вероятно и най-вече с тревненските им имена. Най-често всеки край си кръщава посвоему цветята.
И цветното ни обкръжение, както всяко друго, се променя. Изчезват пред очите ни стари видове, с които поколения са красили дворовете си. Захласнати в модната красота на оранжерийни фукли, задушени от опаковки, скъпи и снобски, не усещаме как сами участваме в затриването на редки родни цветя.
Уязвими от студ и суша, но удивително издръжливи на забрава, някои са запазили до днес в уханните си имена весели и тъжни истории от стародавни времена. И упорито всяка пролет ни напомнят колко престъпно вредни можем да бъдем в своята небрежност.
За има-няма 150 години са изчезнали от лицето на бащината ни земя цели двайсет вида цветя.
Защо направих тази книга? ЗАПЕСКИТЕ, за които искам да ви разкажа и покажа, са 29. Днес на жените са познати малко повече от пет. И то без да знаят имената им.
Бойка Асиова