Жена на вятъра

Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър.
Докато четете „Жена на вятъра“, може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно – преживяно, простено, предстоящо.
Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. Създават ритъм, който се слива с музиката на сърцето дълго след като затворите последната й страница.
Прочетете тази книга – ще я заобичате и ще имате нужда от нея, когато решите да се сдобрите със себе си и да се отпуснете сред вълните.
Аделина Радева, телевизионна журналистка

Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва, независимо дори от самия живот – е само по себе си история. И може би единствената, която има смисъл да се разказва. Такава история разказва Александър Секулов в „Жена на вятъра“. Със звънкия смях на спасителния курс през морето от сенки към светлината. С обич към човека, в когото само той си знае доколко вярва, но важното е, че вярва в обичта. И не талантът, не майсторлъкът, а тъкмо тя е за завиждане.
Елена Алексиева, писателка